Gangsterkata (П)
30 68
Aug 23, 2006, 1:43 PM

Тя 

  Poetry
884 0 3
Всяка вечер, щом слънцето залезе,
щом звездици златни заблещукат,
когато нежно славея запее,
и почнат тихо мишки да писукат,

по-ярка от всичките звезди изгрява,
грее като сребърната месечина,
всичко скрито, всяка сянка Тя огрява,
ангел земен е, злото няма го-отмина.

Къдриците от слънце ослепяват
всяка мисъл зла, всяка завист,
всеки подтик към лошо заслепяват,
след ная всичко става вечен оазис.

Свойта перелина с нишки от сребро
тя разперва нежно над земята,
всяка хорска грешка, всяко зло
сбира нейде скътано в душата...

Тя раздава се до болка,
толкова света обича,
толкова е непреклонна,
но пред сърцето си отрича,

че щастлива е, но то го знае,
цялото с зло и мъка е пропито,
но винаги ще може да обича,
колкото й да е слабо и протрито.

По картинката: http://gangsterkata.dir.bg/_files/t5_700452.jpg

© П All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • И аз съм приятно изненадана.Твойто мнение значи много за мен,благодаря!Поздрави
  • Да твоя вариянт е по-добър със сигурност!И на мен "простотия" не ми звучеше добре,но нямаше с какво друго да го заменя.Благодаря за подкрепата.Поздрави и усмивки и на теб!
  • Мимс, хареса ми стихчето ти! Погледни обаче тази строфа:

    Наметката от сребърна коприна,
    тя развява нежно над земята,
    и всяка хорска глупост, простотия,
    събира нейде в сърцето и недрата.
    ***
    Ако ти хареса предложения вариант, замени го! /просто думичката 'простотия' не ми звучи поетично/
    ***
    Свойта перелина с нишки от сребро
    тя разперва нежно над земята,
    всяка хорска грешка, всяко зло
    сбира нейде скътано в душата...

    Поздравче и усмивки!


Random works
: ??:??