Aug 23, 2006, 1:43 PM

Тя

  Poetry
1.2K 0 3
Всяка вечер, щом слънцето залезе,
щом звездици златни заблещукат,
когато нежно славея запее,
и почнат тихо мишки да писукат,

по-ярка от всичките звезди изгрява,
грее като сребърната месечина,
всичко скрито, всяка сянка Тя огрява,
ангел земен е, злото няма го-отмина.

Къдриците от слънце ослепяват
всяка мисъл зла, всяка завист,
всеки подтик към лошо заслепяват,
след ная всичко става вечен оазис.

Свойта перелина с нишки от сребро
тя разперва нежно над земята,
всяка хорска грешка, всяко зло
сбира нейде скътано в душата...

Тя раздава се до болка,
толкова света обича,
толкова е непреклонна,
но пред сърцето си отрича,

че щастлива е, но то го знае,
цялото с зло и мъка е пропито,
но винаги ще може да обича,
колкото й да е слабо и протрито.

По картинката: http://gangsterkata.dir.bg/_files/t5_700452.jpg

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© П All rights reserved.

Comments

Comments

  • И аз съм приятно изненадана.Твойто мнение значи много за мен,благодаря!Поздрави
  • Да твоя вариянт е по-добър със сигурност!И на мен "простотия" не ми звучеше добре,но нямаше с какво друго да го заменя.Благодаря за подкрепата.Поздрави и усмивки и на теб!
  • Мимс, хареса ми стихчето ти! Погледни обаче тази строфа:

    Наметката от сребърна коприна,
    тя развява нежно над земята,
    и всяка хорска глупост, простотия,
    събира нейде в сърцето и недрата.
    ***
    Ако ти хареса предложения вариант, замени го! /просто думичката 'простотия' не ми звучи поетично/
    ***
    Свойта перелина с нишки от сребро
    тя разперва нежно над земята,
    всяка хорска грешка, всяко зло
    сбира нейде скътано в душата...

    Поздравче и усмивки!


Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...