Тя е скитница, оцеляла след нежното вричане,

след обещания и надежди за вечно обичане.

Отчаяно стиска трохите от вчерашни спомени -

откраднати залчета от целувки запомнени.

Тя носи къшей любов. Вътре, в самото сърце.

В шепите й тръпнат сладко-горчиви плодове,

узрели още в неузрелите й детински мечти.

Тя носи в себе си товара на отминалите дни.

Очите й валят от грехове, от взети назаем минути,

от жарта под двете нозе, от отеснелите тайни обути.

Няма грим. По устните ù шепне следа от червило

с цвят на мастило, в стих любовта ù прикрило.

Тя чака... На крайчеца на света чака...

В тайнствения смисъл на мрака чака...