Тя е скитница, оцеляла след нежното вричане,
след обещания и надежди за вечно обичане.
Отчаяно стиска трохите от вчерашни спомени -
откраднати залчета от целувки запомнени.
Тя носи къшей любов. Вътре, в самото сърце.
В шепите й тръпнат сладко-горчиви плодове,
узрели още в неузрелите й детински мечти.
Тя носи в себе си товара на отминалите дни.
Очите й валят от грехове, от взети назаем минути,
от жарта под двете нозе, от отеснелите тайни обути.
Няма грим. По устните ù шепне следа от червило
с цвят на мастило, в стих любовта ù прикрило. ...