Това, което научих в Берлин,

е как да плач без звук,

сълзи как да скривам напук

и как да страдам самин

научих се,

а сега се връщам пак там,

където ме тегли сърцето,

където шумът на морето

и погледът на Балкана

се сливат в едно,

където има любов,

научих се

как да порасна,

как макар да боли,

сърцето тупти,

научих се

какво е да търсиш, да намираш и пак да губиш безследно,

какво е да усетиш как нещо се случва за последно

и после...

после край и забрава

и после нищо как не остава,

как любовта на живота търси друг свой живот,

как губя живота,

как губя,

как,

как губя пак

и как отива си старото аз

и как зараждам се в новия час…