Тя е, тя беше
Това, което научих в Берлин,
е как да плач без звук,
сълзи как да скривам напук
и как да страдам самин
научих се,
а сега се връщам пак там,
където ме тегли сърцето,
където шумът на морето
и погледът на Балкана
се сливат в едно,
където има любов,
научих се
как да порасна,
как макар да боли,
сърцето тупти,
научих се
какво е да търсиш, да намираш и пак да губиш безследно,
какво е да усетиш как нещо се случва за последно
и после...
после край и забрава
и после нищо как не остава,
как любовта на живота търси друг свой живот,
как губя живота,
как губя,
как,
как губя пак
и как отива си старото аз
и как зараждам се в новия час…
© Васил Казаков All rights reserved.
