Там някъде е тя,
сред усмихнатите лица.
Стои в тъмното
и от години ме гледа.
Тя е млада и така близо --
иска ми се да я докосна.
Виолетовата нощ,
погледът на морето,
тъмните алеи --
това беше Тя.
Оттогава ми остана
дъха на теменуги.
1990 г.
© Лъчезар Цонев Все права защищены