22 мар. 2019 г., 15:12

Тя остана в сърцето

588 0 0

Тя остана в сърцето

Загубихме се!
Посоките ли бяха грешни?
Остана ли обич и нежност?
Разкъсва се вярата между „да“ и „не“.
Люлякови аромати опияняват
спомена останал самотен.
Загубихме се!
Но в мислите бяхме заедно
обгърнати от тиха нощ
и в съня рамо до рамо вървим,
дланите вплетени в едно ни топлят.
Посоката е вярна!
Има ли значение разстоянието,
което жестоко ни дели?
Разделихме се, но любовта остана!
Търсехме се в дългия път за двама.
Протегни ръка, аз ще я докосна,
защото Бог отредил е така.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йонка Янкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...