Тя остана в сърцето

Загубихме се!
Посоките ли бяха грешни?
Остана ли обич и нежност?
Разкъсва се вярата между „да“ и „не“.
Люлякови аромати опияняват
спомена останал самотен.
Загубихме се!
Но в мислите бяхме заедно
обгърнати от тиха нощ
и в съня рамо до рамо вървим,
дланите вплетени в едно ни топлят.
Посоката е вярна!
Има ли значение разстоянието,
което жестоко ни дели?
Разделихме се, но любовта остана!
Търсехме се в дългия път за двама.
Протегни ръка, аз ще я докосна,
защото Бог отредил е така.