21 дек. 2006 г., 11:50

Тя остава

1.2K 0 4
Ти нощем идваш в стаята при мен
и взирам се в красивото лице
пристъпваш ти,към мене устремен
о,спри да биеш,моля те,сърце!

Вземаш тялото ми на ръце,
сега не чувствам страх любими
понасяш ме незнайно накъде
носи ме,даже през пустини.

Преплувай и дълбоките морета
знай,пътя ни звезда ще осветява
вярвай,с теб ще полетим в небето
и слънце,пожелаем ли,изгрява.

Не се плаши,че с теб ще се събудим
съня ще свърши,не и любовта ни
не само сън е обич до полуда
ще бъдем утре пак със тебе двама.

Не само сънища любов пленява
щом истинска е и след сън остава!
6.01.99г.


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пенка Маринова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти Пепина!Всичките си стихове написах през 98 и 99г,сега не бих ги написала така,сега съм малко по-зряла.Разбрах те с най- добро чувство,ако не е критиката как ще се променим към по-добро?!
  • Поздрав с усмивка и за този стих!
  • Чудесен стих с много хубав финал!!! Поздрави!!!

    п.с. Поправи "пуСтини".
  • Прочетох и трите ти стиха. Като идея са добре (вечната тема за любовта), но ще си позволя да ти дам един съвет и като адашка и като доста по-стар участник в този сайт. Обикновено пишем коментар само ако сме възхитени от дадена творба и от тактичност избягваме съветите и забележките. Очаквам да ме разбереш, с най-добро чувство. Римите са ти доста натрапващи и е много по-добре ако ги направиш през ред. Колегиален поздрав!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...