Тъга
Сред облаци тъмни луната отплува
и скри се зад оня далечен хребет.
Затварям очи и пак сякаш сънувам:
пред мене застава познат силует.
Аз знам, че напразни били са мечтите -
ти пак си далече, а тук в самоти
безутешно сърце, от тъга убито,
за тебе с любов и надежда тупти.
и скри се зад оня далечен хребет.
Затварям очи и пак сякаш сънувам:
пред мене застава познат силует.
Аз знам, че напразни били са мечтите -
ти пак си далече, а тук в самоти
безутешно сърце, от тъга убито,
за тебе с любов и надежда тупти.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Василена Т Все права защищены
