17.09.2008 г., 20:18 ч.
Тъга
Сред облаци тъмни луната отплува
и скри се зад оня далечен хребет.
Затварям очи и пак сякаш сънувам:
пред мене застава познат силует.
Аз знам, че напразни били са мечтите -
ти пак си далече, а тук в самоти
безутешно сърце, от тъга убито,
за тебе с любов и надежда тупти.
и скри се зад оня далечен хребет.
Затварям очи и пак сякаш сънувам:
пред мене застава познат силует.
Аз знам, че напразни били са мечтите -
ти пак си далече, а тук в самоти
безутешно сърце, от тъга убито,
за тебе с любов и надежда тупти.
© Василена Т Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Представих си го...много е истинско!Според мен мечтите не са напразни,продължавай в същия дух!
-
Тъжно е!
Но не убивай мечтите!
Прегръдка!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
с обич, Василена.