21 февр. 2012 г., 14:10

Тъга

644 0 0

Взирам се във сивото небе
и търся слънчев лъч поне един,
тъгата ми - застинало море,
духът ми - жив и неукротим.

Тъгувам по отминалите мигове,
боли ме за несбъднати мечти,
във мислите до детството си стигам,
до веселите лудории с приятели добри.

И иска ми се пак да съм дете
със руси плитки и ожулените колене,
сега пораснала съм, помъдряла,
а раните са в моето сърце.

Минаваха годините и трупаха се раните,
здраво място не остана в горкото ми сърце,
безбройни бяха ударите и измамите,
но погледът ми още е към светлото небе.

Не позволих си никога на колене да падна,
на дявола не дадох душата ми да вземе,
на малките неща се радвам -
разбрах, че във живота ТЕ са най-големи!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...