26 окт. 2015 г., 13:30

Тъга

518 0 8

 

 

 

Не ти се вричам -

и без туй си ми една.

Подавам ти ръка -

жена ли си или момиче -

откъде да знам ...

Знам само, че си моя -

най-моята Тъга ...

Хайде, идвай!

Да вървиме там,

където никой

не изгаря сам ...

Двама ще пламтим,

като залеза в небето,

двама ще горим

докато станем пепел ...

Тогаз ще се разделим-

останал аз без дъх от тебе,

ти - изживяна непотребно ...

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Василев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Младене, Цвети, Ина, Анастасия, благодаря ви за съпричастието с вашите отзиви за този стих! Белла, бих уважил и твоето мнение, ако не беше толкова грубичко и неконкретно, но може би това си е твоя стил в опитите за литературна критика ... Топли поздрави на всички!
  • !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
  • Хубав стих, Валентине! Кулминиращ във финалната част.
    За миг прочетох 9-я ред /отгоре надолу така/:

    "Да вървим натам,",

    но после видях, че написаното е по-различно.

    Поздравление!
  • Благодаря ти, Солвейг! Колко си права, Ева! И в двата случая е тъжно!
  • Ако е момиче - все пак ще се преживее една тъга, но ако е нечия жена..., ще е за един тъга - за другия рОга...!!!
    "Двама ще пламтим,
    като залеза в небето,
    двама ще горим
    докато станем пепел..."

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...