26 окт. 2015 г., 13:30

Тъга

519 0 8

 

 

 

Не ти се вричам -

и без туй си ми една.

Подавам ти ръка -

жена ли си или момиче -

откъде да знам ...

Знам само, че си моя -

най-моята Тъга ...

Хайде, идвай!

Да вървиме там,

където никой

не изгаря сам ...

Двама ще пламтим,

като залеза в небето,

двама ще горим

докато станем пепел ...

Тогаз ще се разделим-

останал аз без дъх от тебе,

ти - изживяна непотребно ...

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Василев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Младене, Цвети, Ина, Анастасия, благодаря ви за съпричастието с вашите отзиви за този стих! Белла, бих уважил и твоето мнение, ако не беше толкова грубичко и неконкретно, но може би това си е твоя стил в опитите за литературна критика ... Топли поздрави на всички!
  • !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
  • Хубав стих, Валентине! Кулминиращ във финалната част.
    За миг прочетох 9-я ред /отгоре надолу така/:

    "Да вървим натам,",

    но после видях, че написаното е по-различно.

    Поздравление!
  • Благодаря ти, Солвейг! Колко си права, Ева! И в двата случая е тъжно!
  • Ако е момиче - все пак ще се преживее една тъга, но ако е нечия жена..., ще е за един тъга - за другия рОга...!!!
    "Двама ще пламтим,
    като залеза в небето,
    двама ще горим
    докато станем пепел..."

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...