Oct 26, 2015, 1:30 PM

Тъга

  Poetry
515 0 8

 

 

 

Не ти се вричам -

и без туй си ми една.

Подавам ти ръка -

жена ли си или момиче -

откъде да знам ...

Знам само, че си моя -

най-моята Тъга ...

Хайде, идвай!

Да вървиме там,

където никой

не изгаря сам ...

Двама ще пламтим,

като залеза в небето,

двама ще горим

докато станем пепел ...

Тогаз ще се разделим-

останал аз без дъх от тебе,

ти - изживяна непотребно ...

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Василев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Младене, Цвети, Ина, Анастасия, благодаря ви за съпричастието с вашите отзиви за този стих! Белла, бих уважил и твоето мнение, ако не беше толкова грубичко и неконкретно, но може би това си е твоя стил в опитите за литературна критика ... Топли поздрави на всички!
  • !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
  • Хубав стих, Валентине! Кулминиращ във финалната част.
    За миг прочетох 9-я ред /отгоре надолу така/:

    "Да вървим натам,",

    но после видях, че написаното е по-различно.

    Поздравление!
  • Благодаря ти, Солвейг! Колко си права, Ева! И в двата случая е тъжно!
  • Ако е момиче - все пак ще се преживее една тъга, но ако е нечия жена..., ще е за един тъга - за другия рОга...!!!
    "Двама ще пламтим,
    като залеза в небето,
    двама ще горим
    докато станем пепел..."

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...