10 февр. 2007 г., 02:20

Тъга

1.2K 0 3
След дълго време на раздяла,
когато в мен уж всичко вече прегоря,
се срещнахме съвсем случайно
и непредвидено сред гъстата тълпа.

Поспряхме се, с ръце горещи
само по едно "здравей" да разменим,
но както в миналите срещи
внезапно осъзнахме,че заедно вървим.

И сякаш всички други хора
изчезнаха, останахме сами.
Аз продължавах да говоря
и нещо пак отвръщаше ми ти.

Но всъщност в твоите очи потъвах
и ти разказвах много тихо как
за тебе дълго, дълго аз тъгувах
и колко съм щастлива в този час.

А ти ми отговаряше, че, ето -
случайността отново ни събра,
за да поправим грешката си, нека
започнем всичко отначало пак.

Ала внезапно с тебе изтрезняхме,
притиснати от страшната тълпа.
"Приятна вечер" с теб си пожелахме
и всеки сам си тръгна към дома.

И само в погледите ни остана
дълбоко скрита нашата тъга,
за да напомня като стара рана,
за да боли в час на самота.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марина Атанасова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И само в погледите ни остана
    дълбоко скрита нашата тъга,
    за да напомня като стара рана,
    за да боли в час на самота.

    Великолепен стих!
    Браво!!!
    Продължавай все така!
    От мен 6
  • Понякога не ни достига много малко за да сме щастливи!Поздрав!
  • много ми харесват такива стихове браво има и рима и всичко се връзва!
    от мен 6!
    поздрави!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...