Тъга
След дълго време на раздяла,
когато в мен уж всичко вече прегоря,
се срещнахме съвсем случайно
и непредвидено сред гъстата тълпа.
Поспряхме се, с ръце горещи
само по едно "здравей" да разменим,
но както в миналите срещи
внезапно осъзнахме,че заедно вървим.
И сякаш всички други хора
изчезнаха, останахме сами.
Аз продължавах да говоря
и нещо пак отвръщаше ми ти.
Но всъщност в твоите очи потъвах
и ти разказвах много тихо как
за тебе дълго, дълго аз тъгувах
и колко съм щастлива в този час.
А ти ми отговаряше, че, ето -
случайността отново ни събра,
за да поправим грешката си, нека
започнем всичко отначало пак.
Ала внезапно с тебе изтрезняхме,
притиснати от страшната тълпа.
"Приятна вечер" с теб си пожелахме
и всеки сам си тръгна към дома.
И само в погледите ни остана
дълбоко скрита нашата тъга,
за да напомня като стара рана,
за да боли в час на самота.
когато в мен уж всичко вече прегоря,
се срещнахме съвсем случайно
и непредвидено сред гъстата тълпа.
Поспряхме се, с ръце горещи
само по едно "здравей" да разменим,
но както в миналите срещи
внезапно осъзнахме,че заедно вървим.
И сякаш всички други хора
изчезнаха, останахме сами.
Аз продължавах да говоря
и нещо пак отвръщаше ми ти.
Но всъщност в твоите очи потъвах
и ти разказвах много тихо как
за тебе дълго, дълго аз тъгувах
и колко съм щастлива в този час.
А ти ми отговаряше, че, ето -
случайността отново ни събра,
за да поправим грешката си, нека
започнем всичко отначало пак.
Ала внезапно с тебе изтрезняхме,
притиснати от страшната тълпа.
"Приятна вечер" с теб си пожелахме
и всеки сам си тръгна към дома.
И само в погледите ни остана
дълбоко скрита нашата тъга,
за да напомня като стара рана,
за да боли в час на самота.
© Марина Атанасова All rights reserved.
