Тъга
772
0
1
Сред проклятия,
заплахи страховити,
пошлост и омрази,
сред руините
на замъци от пясък,
сред фанфарни
обещания за вечности
и тъжни листопади,
едно лице,
останало без име,
съня ми осветява
като древна фреска,
напукана от времето.
Една охулена любов,
която можеше да е последна,
в околоплодните води
на тишината,
преди да се роди,
във тъмното се свива
обратно до зародиш,
който някога
дали ще се роди
не зная.
Оставам
сляпа,
луда,
чакаща.
А можех да се смея.
Някога.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лазарина Все права защищены
