Тъга за фьон
(или - Има ли "вечна" любов?)
И те умират - също като хората.
Понякога след тежко боледуване,
понякога - внезапно.
И без грОбове белеят кости в камънак и бурени.
И все е тая -
в каменна ли гробница
елейни хорове ще ги кадят с тамян,
или за кокалче в междуособица -
на дребни хищници ще станат за курбан.
Понякога ги помним. -
Мили мъртъвци,
усмихващи ни с телешкия си възторг.
Понякога така ни липсват, че боли -
тъга за фьон по склоновете на фиорд.
А някои забравяме
и в нощите
ни будят ненадейно с призрачен ръкав,
да ни напомнят, че са наши още те.
Макар и мъртви - от животите ни част.
Любовите умират както хората.
Душите ни са гробища от "ров до ров",
но пак ги раждат с живите си корени -
те нямат как да върнат мъртвата любов.
Радост Даскалова
http://www.youtube.com/watch?v=IDyhoPzY628&feature=relatedХотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Радост Даскалова Все права защищены
