Регина (Радост Даскалова)
374 1427
1.02.2011 г., 14:20 ч.

Тъга за фьон 

  Поезия » Философска
892 0 10

(или -  Има ли "вечна" любов?)


И те умират - също като хората.
Понякога след тежко боледуване, 
понякога - внезапно.
И без грОбове белеят кости в камънак и бурени.

И все е тая -
в каменна ли гробница 
елейни хорове ще ги кадят с тамян,
или за кокалче в междуособица - 
на дребни хищници ще станат за курбан.

Понякога ги помним. -
Мили мъртъвци, 
усмихващи ни с телешкия си възторг.
Понякога така ни липсват, че боли -
тъга за фьон по склоновете на фиорд.

А някои забравяме
и в нощите 
ни будят ненадейно с призрачен ръкав,
да ни напомнят, че са наши още те.
Макар и мъртви - от животите ни част.

Любовите умират както хората.
Душите ни са гробища от "ров до ров", 
но пак ги раждат с живите си корени -
те нямат как да върнат мъртвата любов.

 

Радост Даскалова

© Радост Даскалова Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??