Тъгата ...
Най-тежка от всичко е тъгата,
която в мен се е вкопала.
Тъжно е, че наивен все греша.
На другите прощавам.
И в моята помръкнала душа
ту ярко слънцето изгрява,
ту се буреносно задушавам.
И не случвам! Влюбен
и непризнат ще си остана
и занапред. Прокуден
ще се спъвам по пътя си неравен ...
И съвсем да не се изгубя
една надеждица ме крепи
изправен -
някога все ще дойде ден,
в който ще се самоопозная
и преминал през живота
унижен
ще се драсна и самозапаля,
и ох, не знам с какъв рефрен
но ще остана! Чак до края ...!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Василев Все права защищены
