Най-тежка от всичко е тъгата,
която в мен се е вкопала.
Тъжно е, че наивен все греша.
На другите прощавам.
И в моята помръкнала душа
ту ярко слънцето изгрява,
ту се буреносно задушавам.
И не случвам! Влюбен
и непризнат ще си остана
и занапред. Прокуден
ще се спъвам по пътя си неравен ...
И съвсем да не се изгубя ...