Тъгата ...
Най-тежка от всичко е тъгата,
която в мен се е вкопала.
Тъжно е, че наивен все греша.
На другите прощавам.
И в моята помръкнала душа
ту ярко слънцето изгрява,
ту се буреносно задушавам.
И не случвам! Влюбен
и непризнат ще си остана
и занапред. Прокуден
ще се спъвам по пътя си неравен ...
И съвсем да не се изгубя
една надеждица ме крепи
изправен -
някога все ще дойде ден,
в който ще се самоопозная
и преминал през живота
унижен
ще се драсна и самозапаля,
и ох, не знам с какъв рефрен
но ще остана! Чак до края ...!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Василев Всички права запазени
