И ако заръми сега навън
нека всеки усет да отмие...
Как силно липсваш и дори насън!
Ако сок от чувствата отпие
тъгата моя взор ще засени...
Нека мрака син да ме обвие!
Ако гръдта ми нещо вледени
нека никой друг не ме осъжда...
О, скъпи, как ти в мен се вкорени!
Но недей ме ти така поглежда
без воля нека да съм аз сега...
Стъпки на заглъхваща надежда...