22 авг. 2006 г., 17:55

Тъгата на гълъбите

1.3K 0 5

Къде изчезна вечерта ни пролетна?
Къде отлитна ароматът на нощта?
Във сянката под стряхата два гълъба
със шепот търсят своите гнезда.
Те сламчица по сламчица са носили,
градили са си дом до сутринта,
а после непослушните злосторници
свалили са гнездата вечерта.
Но малките крила са изтощени-
душите им не знаят що е дом,
очите им премрежени от влага
безцелно гледат тъмния простор.
Те утре пак ще литнат отзарана
за нови сламки,клечки и трева,
но тази рана,тази тежка рана
ще мине ли от новите гнезда?!
Кой?Кой ще върне двете яйчица,
които от гнездото вчера паднаха,
когато непослушните деца
гнездата гълъбови с дълъг прът събаряха?
Къде изчезна вечерта ни пролетна
всред таз човешка злоба и тъга?
Кога ще спре това безцелно скитане
на двата гълъба...
Единствено в смъртта...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© НЯКОЯ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Невероятен стих!!!
    Тъжен!!! И си задавам въпроса, защо вместо да се радваме на това, което е създадено, ние рушим?
    Поздрави за стиха!!!
  • Браво,Боби,хубав стих!
    Поздрави!
  • Радвам се,че Ви харесва,въпреки че е много тъжно.Мен много ме натажи тази гледка със съборените гнезда и гълъбите,които сякаш плачеха...така се роди този стих преди години.
  • "Къде изчезна вечерта ни пролетна
    всред таз човешка злоба и тъга?
    Кога ще спре това безцелно скитане
    на двата гълъба...
    Единствено в смъртта..."
    Поздравления Бояна!
    Толкова хубав стих, а щях да го подмина заради светло синият цвят на буквите.Трудно се чете така.
  • Хареса ми! Браво!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...