22 авг. 2006 г., 17:55

Тъгата на гълъбите

1.3K 0 5

Къде изчезна вечерта ни пролетна?
Къде отлитна ароматът на нощта?
Във сянката под стряхата два гълъба
със шепот търсят своите гнезда.
Те сламчица по сламчица са носили,
градили са си дом до сутринта,
а после непослушните злосторници
свалили са гнездата вечерта.
Но малките крила са изтощени-
душите им не знаят що е дом,
очите им премрежени от влага
безцелно гледат тъмния простор.
Те утре пак ще литнат отзарана
за нови сламки,клечки и трева,
но тази рана,тази тежка рана
ще мине ли от новите гнезда?!
Кой?Кой ще върне двете яйчица,
които от гнездото вчера паднаха,
когато непослушните деца
гнездата гълъбови с дълъг прът събаряха?
Къде изчезна вечерта ни пролетна
всред таз човешка злоба и тъга?
Кога ще спре това безцелно скитане
на двата гълъба...
Единствено в смъртта...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© НЯКОЯ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Невероятен стих!!!
    Тъжен!!! И си задавам въпроса, защо вместо да се радваме на това, което е създадено, ние рушим?
    Поздрави за стиха!!!
  • Браво,Боби,хубав стих!
    Поздрави!
  • Радвам се,че Ви харесва,въпреки че е много тъжно.Мен много ме натажи тази гледка със съборените гнезда и гълъбите,които сякаш плачеха...така се роди този стих преди години.
  • "Къде изчезна вечерта ни пролетна
    всред таз човешка злоба и тъга?
    Кога ще спре това безцелно скитане
    на двата гълъба...
    Единствено в смъртта..."
    Поздравления Бояна!
    Толкова хубав стих, а щях да го подмина заради светло синият цвят на буквите.Трудно се чете така.
  • Хареса ми! Браво!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...