22 ago 2006, 17:55

Тъгата на гълъбите

  Poesía
1.3K 0 5

Къде изчезна вечерта ни пролетна?
Къде отлитна ароматът на нощта?
Във сянката под стряхата два гълъба
със шепот търсят своите гнезда.
Те сламчица по сламчица са носили,
градили са си дом до сутринта,
а после непослушните злосторници
свалили са гнездата вечерта.
Но малките крила са изтощени-
душите им не знаят що е дом,
очите им премрежени от влага
безцелно гледат тъмния простор.
Те утре пак ще литнат отзарана
за нови сламки,клечки и трева,
но тази рана,тази тежка рана
ще мине ли от новите гнезда?!
Кой?Кой ще върне двете яйчица,
които от гнездото вчера паднаха,
когато непослушните деца
гнездата гълъбови с дълъг прът събаряха?
Къде изчезна вечерта ни пролетна
всред таз човешка злоба и тъга?
Кога ще спре това безцелно скитане
на двата гълъба...
Единствено в смъртта...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© НЯКОЯ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Невероятен стих!!!
    Тъжен!!! И си задавам въпроса, защо вместо да се радваме на това, което е създадено, ние рушим?
    Поздрави за стиха!!!
  • Браво,Боби,хубав стих!
    Поздрави!
  • Радвам се,че Ви харесва,въпреки че е много тъжно.Мен много ме натажи тази гледка със съборените гнезда и гълъбите,които сякаш плачеха...така се роди този стих преди години.
  • "Къде изчезна вечерта ни пролетна
    всред таз човешка злоба и тъга?
    Кога ще спре това безцелно скитане
    на двата гълъба...
    Единствено в смъртта..."
    Поздравления Бояна!
    Толкова хубав стих, а щях да го подмина заради светло синият цвят на буквите.Трудно се чете така.
  • Хареса ми! Браво!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...