19 мар. 2009 г., 21:42

Тъгата на Венера

1K 0 1

 

Мъгли с дихание ме носят

през слънчевия светъл град.

По снежинки крача боса,

а не чувствам хлад.

 

Сянка наполовина светла

с мен препуска през дъжда.

И слънцето кове ми клетка,

за да ме предпази от страстта.

 

Страстта, която ме изгаря,

Желанието да се къпя във роса,

да препускам сред тревата,

което би ме спряло да летя.

 

Аз трябва да се смея със звездите,

да се гоня с вятъра студен,

но да бъда земна - са мечтите

и да чувствам полъх хладен върху мен.

 

Човекът ме влече със своите чувства,

искам и аз като него да греша,

да се радвам на малките изкуства,

да нося във гърдите си душа.

 

Не искам повече далеч да бъда,

Далеч от този земен - чуден свят.

"Жена на слънцето" за мене е присъда,

тъй като човеците ги няма в слънчевия град.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Преси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Добре, че погледнах възрастта ти.Щях да напиша съвсем други неща.
    последните две строфи ми подсказаха, че става дума за младежко
    въсприемане на нещата.
    След третата строфа мелодията се променя.Но и до там не е много еднаква.След това също.Въпреки това се усеща чувството ти за ритъм.
    И римите си ги бива.
    Не одобрявам стремежа към прегрешението.Трябва да се стремиш,( "радвайки се на малките изкуства,носейки в гърдите си душа"
    да я опазиш безгрешна.
    Хубаво е, че има на какво да наблягаш в бъдеще.Щеше да е лошо ако
    няма.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...