Тъжен дъжд
Дъждът навън отново се изсипва
и кърши клони с ледени ръце.
Прегръща грубо улиците прашни
и крие усмивката на топлото небе.
Дава всичко, за да натъжава...
причките, тръгнали на юг.
Не иска той... да тъне в забрава
и носи в себе си мъст и студ.
Аз ще изляза да му се порадвам,
да погали моите коси,
за да види, че не го забравям
и той като мен да не тъжи...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елиса Каменова Все права защищены
