Човекът тръгнал е на път,

оставил зад гърба си роден кът.

Тоз роден кът красива бе градина,

но челядта му се лишава вече не година.

Поглежда той назад с поглед тъжен, влажен,

поспира, замисля се и пак поема бавно,

решил е с мъка дилемата важна,

да поживеят като хора, за него туй е важно.

Човекът тръгнал е на път.

Роден в България – нявга райски кът,

продавана за грошове сега, ограбвана от свои.

Тук българин му каза – парите ти са мои!

Човекът тръгна в западна посока

с надежда и искрица вяра в сърцето,

на тъжен гурбет в таз насока

да поживее като човек не той, а детето!