Човекът тръгнал е на път,
оставил зад гърба си роден кът.
Тоз роден кът красива бе градина,
но челядта му се лишава вече не година.
Поглежда той назад с поглед тъжен, влажен,
поспира, замисля се и пак поема бавно,
решил е с мъка дилемата важна,
да поживеят като хора, за него туй е важно.
Човекът тръгнал е на път.
Роден в България – нявга райски кът,
продавана за грошове сега, ограбвана от свои.
Тук българин му каза – парите ти са мои! ...