yankova41 (Йонка Янкова)
581 1789
27 окт. 2016 г., 11:08

Тъжна съдба 

  Поэзия
377 1 7

 Тъжна съдба

 

Преситена от нежност ли бях

или от радост на младини летях,

не забелязах, че край мене минава

един продавач на забрава.

 

Ревнувах и страдах в безспир

нарушавах вътрешния душевен мир.

За какво ли всичко е било,

това човешко, мъчително тегло?

 

Не усетих на младостта свободата,

на ласки, нежност и любов богата

и да се ражда само живот,

да вкуся изпила сладкия плод.

 

Днес, награбила с пълни шепи

и опит, и мъдрост, и грешки нелепи,

не питам защо съм живяла така,

на съдбата тъжна подавам ръка.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Йонка Янкова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ти Кали
  • Уникално!
  • Благодаря ти Владимир. Ти си истински приятел. лек ден
  • Поздрави от мен за чудесният стих!
  • БЛАГОДАРЯ ,. МНОГО Е ВАЖНО ДА ИМАШ ДОБРИ ПРИЯТЕЛИ И ДА РАЗБЕРЕШ ТЯХНОТО МНЕНИЕ
  • Харесах!
  • Преживяно до болка стихотворение и затова докосва и те прави съпричастен към съдбата на Лирическата. Много оригинално и вярно е казано:

    "...не забелязах, че край мене минава един продавач на забрава..."

    Това, заедно с чудесния финал:

    "...не питам защо съм живяла така, на съдбата тъжна подавам ръка.",

    оформя поетичното ОКО на този интересен и изстрадан текст. Поздравление, Йонка!
Предложения
: ??:??