Тъжна съдба
Тъжна съдба
Преситена от нежност ли бях
или от радост на младини летях,
не забелязах, че край мене минава
един продавач на забрава.
Ревнувах и страдах в безспир
нарушавах вътрешния душевен мир.
За какво ли всичко е било,
това човешко, мъчително тегло?
Не усетих на младостта свободата,
на ласки, нежност и любов богата
и да се ражда само живот,
да вкуся изпила сладкия плод.
Днес, награбила с пълни шепи
и опит, и мъдрост, и грешки нелепи,
не питам защо съм живяла така,
на съдбата тъжна подавам ръка.
© Йонка Янкова All rights reserved.
