"Тъжно"
Лицето ми тъжи, обляно от сълзи,
а уж топло е в моето сърце.
Къде е блясъкът в моите очи?
Защо не мога пак да съм дете?
Ръцете ми горещи, а сега студени,
прегръщат силно със любов!
Спомням си едни лица засмени
и отекващ в тишината тъжен зов.
"Обичам те" - две силни думи!
Лъжа са, знам, и тъжно е в мен!
Броя аз рани, сякаш от куршуми,
но отлита бавно този ден.
Къде е таз усмивка, дето грее!
Защо не мога пак да се засмея?
Онзи въглен още в сърцето тлее
и не виждам за какво живея!
А аз обичам него - моето момче!
Но усещам как тази обич си отива...
изписана е болка върху тъжното лице
и една сълза-мечта пада и изстива!
Страх ме е да се усмихна от сърце
и любовта да не погубя!
А искам да прегърна силно с две ръце,
защото ще умра ако те загубя!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентина Все права защищены
