BeBeLove (Биби)
73 323
20 авг. 2015 г., 10:40

Тъмен взор 

  Поэзия » Философская
429 0 3

Вървя по тунел от мрачна прокоба.

Повява ме хлад, но аз се не спирам.

Бягам от хорската, задушаваща злоба.

Опитах веднъж – сила не намирам.

 

Запътила се бавно към светлината.

Ако ще бъда сама – там нека живея.

Очите болят ме вече от тъмнината.

Да ги притворя за малко дори и не смея.

 

А слухът ми долавя тихи гласове –

плачещи, молещи, кряскащи, кискащи.

Придвижвам се сред тях от дълги часове

и спирам за по миг – търсеща, питаща.

 

Защо изобщо глупаво влязла съм тук?

Какво подтикна ме това да направя?

О, сетих се – всичко постигнато било е напук

на утопията, опитваща път да проправя.

 

Още боли ме, но аз продължавам

да вярвам наивно, че ще открия лъчи.

В края на тунела цялостно преживявам

всяко чувство и апатия.. и вече личи.

© Биби Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • А може би единственият път, по който се движим, е осеян от слънца и сенки. И точно това го прави толкова изумителен.. Благодаря, Велине!
  • Има голям емоционален заряд. И тъмното и светлото са пътища, които неизменно трябва да извървим. Поздрави!
  • Много благодаря за силните думи, Владиславе! Ритмиката ми все още не е усъвършенствана, но не се отказвам. Това стихотворение показва моя оптимизъм, който се промъква дори и в най-мрачните ми стихове.
Предложения
: ??:??