Безсънна нека бъде тази нощ –
тъмна, страшна и студена...
Самотата нека с гръм и мощ,
обвива моята душа ранена...
Очите нека облени бъдат от сълзѝ,
изплакват мъката с последен вик...
Отивай си и по-добре мрази,
тръгни си и не се обръщай дори за миг...
В слепота дано потъна,
да не видя отново лицето ти прекрасно...
Ще ставам и без теб, дори и да се спъна
Утрото ще дойде, дано да бъде ясно...