8 окт. 2007 г., 09:00

Тъмна Земя 

  Поэзия
849 0 16
Отказвам да спя през нощта!
От съня ви поникват Горгони.
Със кокили раздират пръстта,
а над църквите плахи милиони...

до под кожа монаси без цвят
изповръщат в потира молците,
понаяли шпертплата от свят,
все приживо посят от дедите...

Позабравил пет свои деца,
ухилен игумен с лъжица
си похапва злокръвна Луна...
обезсолна до тиня царица.

Чисто нова от мрак полудях!
С мед лекувах без грях пипалата.
Сто ехидни гърбици видях...
и възкръсна от мене Ламята!


© Арлина Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??