Тъмната гора

Гората тъмна е
и тиха, чак жалка
Дори Луната скрила се е
зад облаци и... болка.
Имаше преди звезда.
Тя грееше, огряваше в нощта, 
дори да беше много надалече.
Стопли тъмната гора и разцъфтя надеждата,
прогони облаците черни и изгря отново ярката Луна.
За жалост красивата звезда 
не свети вече, няма я
и стана тъмно, даже не боли.
Скръб, непримиримо обикаля из нощта,
а гората-тя е моята душа.