Гората тъмна е
и тиха, чак жалка
Дори Луната скрила се е
зад облаци и... болка.
Имаше преди звезда.
Тя грееше, огряваше в нощта,
дори да беше много надалече.
Стопли тъмната гора и разцъфтя надеждата,
прогони облаците черни и изгря отново ярката Луна.
За жалост красивата звезда
не свети вече, няма я
и стана тъмно, даже не боли.
Скръб, непримиримо обикаля из нощта,
а гората-тя е моята душа.
© Ирина Митева All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
