Ни следа от тъмна мисъл,
само ”както трябва” чувстваш.
Прегоряла е до кисело
мойта вяра в твойто лустро.
Прегоряла е до черно
и не вярва във измислици.
В затъмнение прогледнах
за мъчителната истина.
В слепооко пълнолуние
мярнах тъмната страна –
там, до тънката ти струна,
и...зарита с гъста кал. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация