Ни следа от тъмна мисъл,
само ”както трябва” чувстваш.
Прегоряла е до кисело
мойта вяра в твойто лустро.
Прегоряла е до черно
и не вярва във измислици.
В затъмнение прогледнах
за мъчителната истина.
В слепооко пълнолуние
мярнах тъмната страна –
там, до тънката ти струна,
и...зарита с гъста кал.
Крий я в оди и хвалебствия
и си вярвай до последно,
че приятел ти е клетникът,
който вижда само светлото.
Много здраве имаш вече -
и си тръгвам на мига.
Аз обикнах, ти отрече
в тебе тъмната страна.
© Елена Биларева Все права защищены