15.05.2011 г., 15:42 ч.

Тъмната страна 

  Поезия » Философска
637 0 6

Ни следа от тъмна мисъл,

само ”както трябва” чувстваш.

Прегоряла е до кисело

мойта вяра в твойто лустро.

 

Прегоряла е до черно

и не вярва във измислици.

В затъмнение прогледнах

за мъчителната истина.

 

В слепооко пълнолуние

мярнах тъмната страна –

там, до тънката ти струна,

и...зарита с гъста кал.

 

Крий я в оди и хвалебствия

и си вярвай до последно,

че приятел ти е клетникът,

който вижда само светлото.

 

Много здраве имаш вече -

и си тръгвам на мига.

Аз обикнах, ти отрече

в тебе тъмната страна.

© Елена Биларева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??