6 нояб. 2014 г., 21:35

Тъмно

596 0 1

Тъмно

 

Потънаха гемиите на много хора...

Днес стана трудно на какво да се опреш...

Потърсиш ли - пред тебе никаква опора -

единствено на вярата запалената свещ.

Но инак как ли да се свържат двата края,

когато нямаш ти пари дори за хляб!

Макар да се бунтуваш и да си не траеш,

пак си на дъното, в дълбокия си трап...

Оттам все повече и повече се виждат

палатите на някои - над тях небе.

От глад и да умираш, тях не ги е грижа,

че всеки гледа само той да е добре!

Къде отидоха добрите стари идеали

от честно миналия деветнайсти век?!

От неговите знамена направиха парцали,

тъй както е за тях парцал и бедния човек!

И стана тъмно, сякаш няма и звездица,

и чудиш се къде ли светлината да съзреш.

Май само в черквата - да видиш на старица

в ръката ù запалената свещ.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Върбан Колев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "От неговите знамена направиха парцали,
    тъй както е за тях парцал и бедния човек"
    Самата истина! Адмирации!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...