Тъмно

Потънаха гемиите на много хора...

Днес стана трудно на какво да се опреш...

Потърсиш ли - пред тебе никаква опора -

единствено на вярата запалената свещ.

Но инак как ли да се свържат двата края,

когато нямаш ти пари дори за хляб!

Макар да се бунтуваш и да си не траеш,

пак си на дъното, в дълбокия си трап...

Оттам все повече и повече се виждат

палатите на някои - над тях небе.

От глад и да умираш, тях не ги е грижа,

че всеки гледа само той да е добре!

Къде отидоха добрите стари идеали

от честно миналия деветнайсти век?!

От неговите знамена направиха парцали,

тъй както е за тях парцал и бедния човек!

И стана тъмно, сякаш няма и звездица,

и чудиш се къде ли светлината да съзреш.

Май само в черквата - да видиш на старица

в ръката ù запалената свещ.