2 сент. 2022 г., 12:34

Тъпотия

785 0 0

Седя отчаян във кьошето.

Утрепан, както е клишето.

Дори ракия си не сипвам,

та връз проблемите да рипвам.

 

Примирен и скапан от живота

не търся своята Голгота.

Докога ще тъй устискам

да разбера въобще не искам.

 

А трябва да се разбунтувам,

над ежедневието си да плувам

и да се боря с моите проблеми.

Та аз не съм кат другите серсеми!

 

Обаче, мързелът ме хвана,

попаднал съм му във капана.

Трудно аз ще се измъкна

ако решение не пръкна.

 

Туй положение хаир не носи,

не ме изпълва със въпроси.

Ще трябва да се понапъна...

Да кажа-айде стига, мъна!

 

Тогава ще съм пак щастлив.

Няма кой да ми е крив.

Безгрижно ще си заживея,

а не да гасна и линея!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Янков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...