2 сент. 2022 г., 12:34

Тъпотия 

  Поэзия » Философская
331 0 0

Седя отчаян във кьошето.

Утрепан, както е клишето.

Дори ракия си не сипвам,

та връз проблемите да рипвам.

 

Примирен и скапан от живота

не търся своята Голгота.

Докога ще тъй устискам

да разбера въобще не искам.

 

А трябва да се разбунтувам,

над ежедневието си да плувам

и да се боря с моите проблеми.

Та аз не съм кат другите серсеми!

 

Обаче, мързелът ме хвана,

попаднал съм му във капана.

Трудно аз ще се измъкна

ако решение не пръкна.

 

Туй положение хаир не носи,

не ме изпълва със въпроси.

Ще трябва да се понапъна...

Да кажа-айде стига, мъна!

 

Тогава ще съм пак щастлив.

Няма кой да ми е крив.

Безгрижно ще си заживея,

а не да гасна и линея!

© Георги Янков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??