2.09.2022 г., 12:34

Тъпотия

780 0 0

Седя отчаян във кьошето.

Утрепан, както е клишето.

Дори ракия си не сипвам,

та връз проблемите да рипвам.

 

Примирен и скапан от живота

не търся своята Голгота.

Докога ще тъй устискам

да разбера въобще не искам.

 

А трябва да се разбунтувам,

над ежедневието си да плувам

и да се боря с моите проблеми.

Та аз не съм кат другите серсеми!

 

Обаче, мързелът ме хвана,

попаднал съм му във капана.

Трудно аз ще се измъкна

ако решение не пръкна.

 

Туй положение хаир не носи,

не ме изпълва със въпроси.

Ще трябва да се понапъна...

Да кажа-айде стига, мъна!

 

Тогава ще съм пак щастлив.

Няма кой да ми е крив.

Безгрижно ще си заживея,

а не да гасна и линея!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Янков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...