9 сент. 2010 г., 11:46  

Търсеше в мен поезия

708 0 7

Той е от предишния ми живот.
Тогава бях няма.
Не можех да му разказвам
за буйните водопади,
за перата на птиците,
нападали по земята
в избуели ливади
с трева до кръста,
в краката ни - 
за златножълти лютичета,
под кората на бряста

за блестящите личинки

на представа за щастие...

 

Затова си отиде.
Беше свръхпоетичен.
Говореше за поезии.
А аз - просто момиче,
пожелах си обичане...

 

 

Публикувано вв в. "Уикенд" бр. 10-16 март 2012 със заглавие "Оцеляване"

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Гатева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...