Търсеше в мен поезия
Той е от предишния ми живот.
Тогава бях няма.
Не можех да му разказвам
за буйните водопади,
за перата на птиците,
нападали по земята
в избуели ливади
с трева до кръста,
в краката ни -
за златножълти лютичета,
под кората на бряста
за блестящите личинки
на представа за щастие...
Затова си отиде.
Беше свръхпоетичен.
Говореше за поезии.
А аз - просто момиче,
пожелах си обичане...
Публикувано вв в. "Уикенд" бр. 10-16 март 2012 със заглавие "Оцеляване"
© Павлина Гатева All rights reserved.
