5 июл. 2007 г., 15:13

Търсих те прекалено далеч

781 0 1

Не го прави!
Не искам да виждам съзлите ти!
Не заробвай с тях мойта крехка душа!
Аз те чаках почти светлинни години,
и ти реши да дойдеш, но защо чак сега.
Минаваха метеори, комети, планети.
Угаснали звезди и млечен прах.
На Вселената
събрах потребностите,
само тебе не можах да събера.
Заприличах на вятъра,
а се прераждах в лебеди.
Пих дори и жива вода.
Гледах в цветята на петлите гребените,
прибирах се сутрин, а те търсих вечерта.
Листа по косата си всекидневно нареждах,
в сърцето поставях твойто лице.
И тръгвах на път през планетните хребети
да търся звезда, догоряла за мен.
Да търся очи, почти като твоите,
да търся и нежност, а може би дом.
И толкова дълго ги търсих, че вече
цялата вселена е моят дом.
Аз се преродих, аз я създадох.
Аз сбрах в себе си тез кривини.
Аз бях обхващаща и я изстрадах,
аз бях единствена, родила се в мечти.
Аз обиколих света, за да те намеря,
а ти отдавна до мене бе спрял.
Днес съжалявам, че толкова далече
си изпратих сърцето и ти гаснеш в печал!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ТтТтТтТтТ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Тъжен, но много хубав стих!
    Поздрави!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...