Търсих те прекалено далеч

Не го прави!
Не искам да виждам съзлите ти!
Не заробвай с тях мойта крехка душа!
Аз те чаках почти светлинни години,
и ти реши да дойдеш, но защо чак сега.
Минаваха метеори, комети, планети.
Угаснали звезди и млечен прах.
На Вселената
събрах потребностите,
само тебе не можах да събера.
Заприличах на вятъра,
а се прераждах в лебеди.
Пих дори и жива вода.
Гледах в цветята на петлите гребените,
прибирах се сутрин, а те търсих вечерта.
Листа по косата си всекидневно нареждах,
в сърцето поставях твойто лице.
И тръгвах на път през планетните хребети
да търся звезда, догоряла за мен.
Да търся очи, почти като твоите,
да търся и нежност, а може би дом.
И толкова дълго ги търсих, че вече
цялата вселена е моят дом.
Аз се преродих, аз я създадох.
Аз сбрах в себе си тез кривини.
Аз бях обхващаща и я изстрадах,
аз бях единствена, родила се в мечти.
Аз обиколих света, за да те намеря,
а ти отдавна до мене бе спрял.
Днес съжалявам, че толкова далече
си изпратих сърцето и ти гаснеш в печал!