8 февр. 2008 г., 13:58

Търся нещо, което явно отдавна не съществува...

1.8K 0 5
Болка виждаш в моите очи,
чудиш се защо, нали ти всичко даде.
За теб важни са целувки и прегръдки
и нищо друго не искаш в своите ръце.


А сърцето ти къде е?
- Ето тук е - ми отговаряш -
за теб бие лудо то...
Че ти дори не ме познаваш,
как тръгна изведнъж към непознато?

Любов не знаеш що е.
- Знам! - казваш убедено -
първи трепет на сърцето да седи се в мене.

И това е най-важното, така ли?
Не те интересува онова вътре в мен!?
- Щом трепнало веднъж сърцето,
за цял живот съм зарибен!

Не правиш разлика между харесване и обич.
- Как? Нали всичко за теб давам аз.
Защо, като не ме познаваш?
Ех,`айде казвай, ще те опозная аз завчас.

Не става туй със хайде,
ако ме обичаш, до сега да си ме опознал.
- Толкоз бързо?! Да не съм изтребител.
Не знам. Но явно за мен не си дорасъл.

- Е, ти пък, голяма работа стана,
май в теб проблема е за любовта.
Не! Аз знам какво е тя,
но явно никога не ще я изживея...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мила Костова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мерси
  • ЧРД и от мен...
  • Благодаря много,Рени
  • Стихотворението ти е много хубаво,написано е под въздействието на дълбоки,силни и до голяма степен жестоки чувства.Просто някои хора не могат да оценят това,което имат (в твоя случай той дори не те познава,за да те оцени)и не ти няма да изживееш и почувстваш любовта,а той ..
  • Поздравления за хубавия стих!!! Наистина съгласна съм с теб , че за да обичаш някой трябва първо да го опознаеш .... но много хора това не са го разбрали и твърдят ,че обичат хора ,които в действителност не познават .....

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...