Търся те, в забързаното утро на града,

в потоците от блъскащи се хора,

глави привели, носещи със себе си

фалш и суета,

не чуващи на пеещите птици хора.

Търся те, за да те видя спрян,

загледан в изгрева на ново слънце.

Търся те умихнат, замечтан,

щастлив от факта, че жив и 

здрав отново се събуждаш.

Търся те, за да ти кажа:

Недей и ти глава навежда,

вземи от  моята любов сега

и аз ще ти даря една надежда.

Надеждата, че в утрешния ден

с тебе двамата забързано ще крачим

към изгрева на нашите мечти.

Търся те. И дано те намеря,

преди да е станало късно!