Търся те, в забързаното утро на града,
в потоците от блъскащи се хора,
глави привели, носещи със себе си
фалш и суета,
не чуващи на пеещите птици хора.
Търся те, за да те видя спрян,
загледан в изгрева на ново слънце.
Търся те умихнат, замечтан,
щастлив от факта, че жив и
здрав отново се събуждаш.
Търся те, за да ти кажа:
Недей и ти глава навежда,
вземи от моята любов сега
и аз ще ти даря една надежда.
Надеждата, че в утрешния ден
с тебе двамата забързано ще крачим
към изгрева на нашите мечти.
Търся те. И дано те намеря,
преди да е станало късно!
© Звезделина Василева All rights reserved.