Избягах от света застудял от плач, мразовит,
за да намеря кътче обич и да остана там свит,
да спася съзнанието мое, душа, мисъл, сърце -
търсех нечия ласка, топъл дъх, любящи ръце.
Търсех и търсех, хорската доброта аз мерих
и никъде като благостта ти свята не намерих!
Тогава реших да се скрия в шепота ти нежен,
далеч от пронизващият леден вятър снежен.
Потънах в усмивката на просто един копнеж,
като утрото светло бе моя сърдечен стремеж.
Моля те, не чупи мечтата на онзи от емоции пиян
с човешкия страх, предразсъдъци, гордост и свян! ...