Избягах от света застудял от плач, мразовит,

за да намеря кътче обич и да остана там свит,

да спася съзнанието мое, душа, мисъл, сърце -

търсех нечия ласка, топъл дъх, любящи ръце.

Търсех и търсех, хорската доброта аз мерих

и никъде като благостта ти свята не намерих!

Тогава реших да се скрия в шепота ти нежен,

далеч от пронизващият леден вятър снежен.

Потънах в усмивката на просто един копнеж,

като утрото светло бе моя сърдечен стремеж.

Моля те, не чупи мечтата на онзи от емоции пиян

с човешкия страх, предразсъдъци, гордост и свян!

Знай, докато се чува на пълнолуние на вълка воя,

аз не ще принадлежа на света, ще съм само твоя!

Частица по частица, всяка моя клетка, всеки грам

от чувства силни не ще да изпита ни за миг срам!